6Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните, 7тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена. 8А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом? 9И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

10А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща, 11и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя. 12А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха. 13И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул [както се нарича] и до днес. 14И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер. 16(Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена). 17А Соломон съгради, [освен] Гезер, и долния Ветерон, 18Ваалат, Тамар в пустата [част на Юдовата] земя, 19всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си. 20А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните, 21от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, [каквито са] и до днес. 22Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

23Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

24А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която [Соломон] беше построил за нея, тогава [когато] той съгради Мило.

25И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня [олтар], който бе пред Господа, [след] като свърши дома.

26Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя. 27А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, [да бъдат] със Соломоновите слуги. 28Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.