5И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. 6А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? 8Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? 9Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [[Не вярвам]]. 10Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

11И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея. 12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас! 14И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, 16и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин. 17А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата? 18Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник? 19И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва; 21нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

22И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите [поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире [им]. 24Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. 28Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,- 30подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад. 32Помнете Лотовата жена. 33Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се вземе, а другата ще се остави. 36[[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави]]. 37Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.