2Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

4Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

6Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват.

8Всичките неща са досадни,- Човек не може да изкаже [до колко]; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

9Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11Не се помнят предишните [поколения]; Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения], Между ония, които ще идат подир.

12Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим; 13И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него. 14Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. 15Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание. 17И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. 18Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.